Птиците са възхитителни същества, които ни впечатляват със свободолюбивия си дух и възможността да се реят необезпокоявани из необятната небесна шир. Но може би едно от най – интригуващите качества на пернатите летци е способността им да се ориентират безупречно във времето и пространството.

Озадачени от сезонните появи и почти внезапното изчезване на прелетните птици, хората с векове се опитвали да разберат какво се случва с тях. Според различни източници в древността се смятало, че някои видове птици спят зимен сън или се трансформират в друг вид. Днес знаем, че крилатите песнопойци изминават хиляди километри всяка година, тъй като гнездят и зимуват на различни дестинации. Това, което и до днес смайва учени и орнитолози е не способността на птиците да прелитат тези огромни разстояния, а начинът, по който всяка година изминават едни и същи маршрути и се завръщат на едни и същи места.

След десетилетия експерименти и с помощта на различни техники за наблюдение и проследяване на птиците вече знаем, че мигриращите видове притежават няколко навигационни системи, които им помагат да се ориентират. Най – голям научен интерес представлява вътрешния компас на прелетните птици, който се насочва от магнитното поле на Земята. В хода на разучаване на тази уникална система за ориентиране става ясно, че изкуствено създадените електромагнитни полета също могат да въздействат върху ориентацията на мигриращите птици.

Как се ориентират мигриращите птици

Способността на прелетните птици да навигират с изключителна прецизност през различни географски ширини и часови зони всяка година, поколения наред, е впечатляваща. Година след година множество пернати видове отново се завръщат на едно и също място, за да се размножават. За учените вече не е тайна, че мигриращите видове успяват да открият гнездата си с абсолютна точност сякаш координатите им са запаметени в някаква невидима карта.

Дългогодишното изследване и анализиране на поведението на прелетните птици показва, че способността им да се ориентират се дължи на няколко сетива – обоняние, зрение и магниторецепция. Чрез наблюдение на позицията на звездите спрямо Полярната звезда, те се научават да определят посока Север още преди да започнат първата си миграция. Едновременно с това естествените циркадни ритми позволяват на птиците да се ориентират спрямо Слънцето.

Преминавайки през различни места, пернатите летци запаметяват характерни миризми, които им помагат да разпознаят дестинации, които вече са посещавали. Освен това птиците могат да запомнят специфични особености на заобикалящата ги среда и по този начин си създават визуална карта. На дълъг път, обаче, най – надежден е магнитният им компас.

Какво е магниторецепция

Магниторецепцията е специално сетиво, което позволява на някои биологични видове да усещат магнитното поле на Земята. Това е невидимо поле, което се генерира в следствие на електрическите токове, които протичат в бавно движещото се ядро от течен метал на земното кълбо. На базата на това поле птиците успяват да се ориентират по време на миграционните прелети и да формират карти на местата, през които преминават.

Според актуални изследвания усещането за магнитна посока при някои птици може да бъде нарушено под въздействие на изключително слаби електромагнитни полета от изкуствени източници.

Влиянието на изкуствените ЕМП върху ориентацията на прелетните птици

В опит да разбере коя част от мозъка на мигриращите птици отговаря за магнитната ориентация, екип от учени, воден от проф. Моуритсен – специалист по невросензорни науки, стартира мащабно изследване с Европейски Робини. Целият експеримент се основава на вродената способност на прелетните видове да се ориентират по магнитното поле на Земята при липса на други навигационни знаци (слънцето, звездите).

За провеждане на тестовете се прилага добре познат метод, при който птиците се пускат в специални дървени клетки, наречени Емленови фунии, които са облицовани с термохартия. В опит да излетят, робините трябва да направят драскотини с краката си върху специалната хартия. Тъй като дървените стени на клетките лесно пропускат магнитното лъчение, посоката на драскотините би трябвало да бъде север. Това, което учените установяват, обаче е, че птиците са напълно дезориентирани и нямат представа накъде да поемат. Вместо това летят хаотично в различни посоки.

Резултатите се повтарят всяка пролет и есен в продължение на три последователни години. Несполучливият експеримент провокира учените да променят различни фактори (храна, форма на клетките, цикъл ден – нощ, осветление и др.), но нищо не дава резултат. В крайна сметка един студент предлага да се използват Клетки на Фарадей. Това са специални заземени метални кутии, които отблъскват по – слабите електромагнитни полета, генерирани от електрически устройства и електронни джаджи.

Какво се случва при изолиране на изкуствените ЕМП

След инсталиране на заземени алуминиеви Клетки на Фарадей в Емленовите фунии, учените установяват, че птиците веднага успяват да намерят посока Север. Това води до откриване на участъка от птичия мозъка, в който се обработва информацията от магнитния компас. Въпреки успеха на експеримента, странното поведение на птиците провокира екипа да продължи с изследванията и да разбере какво смущава навигационната система на робините.

След поредица от тестове в контролирана среда и далеч от града, учените стигат до заключението, че причината за нарушенията в ориентацията на птиците е наличието на радиочестотна електромагнитна радиация. Резултатите се потвърждават чрез серия от проби, при които заземяването на една част от клетките се прекъсва за определен период от време. От наблюденията става ясно, че когато изкуствените ЕМП не се екранират, робините не успяват да полетят на север. При възобновяване на заземяването ориентацията на птиците се възстановява. Такъв ефект не се наблюдава в полетата извън града, където електромагнитният шум е значително по – малък.

Изводи от изследването

След анализиране на данните, екипът от учени стига до извода, че дори слабите антропогенни ЕМП в градските райони могат да дезориентират птиците. Според специалистите това откритие може да аргументира обезпокоителния спад в популациите на някои мигриращи видове в градовете.

Макар и да не засяга пряко хората, експериментът доказва, че дори минимално количество нискоенергийна електромагнитна радиация може сериозно да наруши биологичните процеси при различни животински видове. Това е сериозна причина да се замислим за вредата от непрестанно увеличаващото се нейонизиращо лъчение!

Подробна информация за въздействието на електромагнитното облъчване върху човешкото здраве можете да намерите в нашия блог!

Източници

Hiscock HG, Mouritsen H, Manolopoulos DE, Hore PJ. Disruption of Magnetic Compass Orientation in Migratory Birds by Radiofrequency Electromagnetic Fields. Biophys J. 2017 Oct 3;113(7):1475-1484. doi: 10.1016/j.bpj.2017.07.031. PMID: 28978441; PMCID: PMC5627152.