Телевизорите са се превърнали в стандартно оборудване на почти всяко домакинство. Всъщност, средната бройка на телевизорите в повечето жилища е 2, а някои хора слагат по един във всяка стая. Статистиката показва, че ползвателите на телевизори ги сменят средно на 5 години, заменяйки ги с по – нови и често по – големи модели. Популярността им е толкова голяма, че през 2021г. в света са били закупени над 210 милиона нови телевизора. Въпреки това немалка част от милиардите ползватели на телевизори все още използват по – стари устройства, включително и плазмени телевизори.

Изключително популярни в първите години на 21-ви век, плазмените телевизори преминават през период на голямо търсене, последван от бързо преустановяване на производството. Въпреки че решението за това е икономически обосновано, излизането от употреба на плазмените телевизори може да има положително въздействие върху здравето. Едно от нещата, които са характерни за плазмените монитори е, че излъчват голямо количество синя светлина. Точно както други видове електромагнитно облъчване, синята светлина се свързва с редица здравословни отклонения.

Как работят плазмените телевизори

Начинът на създаване на образ в плазмените телевизори е базиран на принципа на работа на флуоресцентните крушки. Плазменият монитор се състои от клетки с неоново – ксенонов газ под формата на плазма. По време на употреба на телевизора този газ се зарежда електрически на специфични интервали и започва да излъчва ултравиолетова светлина. Тъй като UV светлината е невидима за човешкото око. За да стане видима, всяка от тези клетки се покрива с фосфор, който реагира на UV лъчението и го превръща във видима светлина.

Всеки от пикселите на плазмения екран е съставен от 3 субпиксела с различен цвят (червен, зелен и син). Всеки от субпикселите представлява миниатюрна луминисцентна лампа, която произвежда цвят, а заедно образуват цветна картина. Нюансите на различните цветове се постигат посредством промяна на светлинния интензитет на субпикселите. В колкото по – възбудено състояние е газът, толкова по ярки цветове се получават.

Тъй като пикселите на плазмените екрани сами генерират светлина, те се наричат емисионни екрани. Част от светлината която е излъчват е синя.

Какво представлява синята светлина

Едва малка част от електромагнитния спектър се състои от вълни, които са видими за човешкото око. Това е т.нар. видима светлина. Тя обхваща електромагнитните вълни с честота от 400 до 700 THz и дължина на вълната от около 400 до 750 nm. Синята светлина е с много къса дължина на вълната (380 – 500 nm) и висок енергиен интензитет. Тя се разполага непосредствено до UV лъчите и може да бъде вредна за здравето.

Синята светлина може да бъде естествена или изкуствена. Част от слънчевото лъчение пристига на земята под формата на синя светлина. Всъщност, синият цвят на небето се получава именно в следствие на вълните синя светлина, които се разпръскват по – лесно в атмосферата през деня. С настъпването на залеза слънцето се отдалечава от полезрението ни и голяма част от синята светлина се разсейва. В този момент по – видима е червената светлина, която има по – дълга дължина на вълната. Точно затова и залезите обикновено са розово – червени, а не сини. В ежедневието, източници на изкуствена синя светлина са:

  • Телевизионни екрани
  • Лаптопи
  • Смарт телефони
  • Таблети
  • Електронни устройства
  • Флуоресцентно и LED осветление

Синята светлина и здравето

Естествената синя светлина има пряко влияние върху циркадните ритми. Циркадните ритми, познати още като биологичен часовник, са вродени. Те представляват естествената нагласа на организма спрямо цикличността на деня и нощта и обуславят часовете на активност и сън. Именно циркадните ритми са онова, което ни събужда сутрин без аларма и ни кара да се чувстваме сънливи с настъпването на нощта. Специфичното при циркадните ритми е, че се влияят от различни екзогенни стимули и фактори и могат да бъдат променяни. Точно затова хората, които полагат нощен труд с течение на времето свикват да будуват през тъмната част на денонощието.

Основен фактор за промяната в циркадните ритми е наличието на светлина, особено синя светлина. Когато зрителният нерв бъде възбуден от синята светлина, той изпраща сигнал към мозъка, че денят настъпва и е време за будуване. В такъв случай тялото автоматично влиза в режим на готовност. Това е особено голям проблем при употребата на екрани и гледането на телевизия през нощта, защото в организма автоматично започва да се отделя кортизол, а секрецията на мелатонин се преустановява.

Синтезът на мелатонин  се осъществява при липса на светлинни стимули. Този хормон отговаря за съня и релаксацията по време на сън. Обратно, стресовият хормон кортизол се секретира през деня и ни държи будни и тонизирани. Нарушаването на тези ендогенни процеси заради изкуствената синя светлина води до проблеми със съня. Липсата на качествен сън, от своя страна, изкарва организма от баланс и в дългосрочен план може да доведе до различни когнитивни и физиологични проблеми, в това число:

  • Главоболие
  • Повишен риск от сърдечно съдови заболявания
  • Повишен риск от диабет
  • По – голяма вероятност от наднормено тегло
  • Влошена концентрация и памет
  • Депресивни състояния
  • Макулна дегенерация
  • Отслабен имунитет
  • Повишени нива на оксидативен стрес
  • Повишен риск от развитие на рак

Как да ограничите излагането на синя светлина

Прекомерната употреба на електронни устройства, които излъчват синя светлина кара все повече хора да търсят спасение от вредното ѝ въздействие. Добър начин да блокирате облъчването със синя светлина на очите е употребата на очила със специален филтър, който я блокира. Най – добре е да ги използвате винаги, когато гледате телевизия или се взирате в екрана друго устройство. Филтрите за синя светлина ефективно блокират лъчението и могат да ви предпазят от някои от негативните му ефекти.

Все пак най – добрият начин да си осигурите качествен сън е като редуцирате времето пред телевизора или друг ярък екран, особено преди лягане. Препоръката на лекарите е да изключите екрана поне 2 часа преди нощния сън. Ако това ви изглежда непосилно, тогава бихте могли да замените плазмения си телевизор с LED или OLED вариант, които излъчват много по – малко синя светлина. Продуктовите спецификации на някои нови модели OLED телевизори показват до 61% по – малко излъчване на синя светлина в сравнение с плазмените. Подробна информация за различните видове електромагнитно лъчение, ефекта им върху здравето и ефективни предпазни средства можете да намерите на нашия сайт!

Източници

Blume, C., Garbazza, C. & Spitschan, M. Effects of light on human circadian rhythms, sleep and mood. Somnologie 23, 147–156 (2019). https://doi.org/10.1007/s11818-019-00215-x

Tosini G, Ferguson I, Tsubota K. Effects of blue light on the circadian system and eye physiology. Mol Vis. 2016 Jan 24;22:61-72. PMID: 26900325; PMCID: PMC4734149.

Zhao ZC, Zhou Y, Tan G, Li J. Research progress about the effect and prevention of blue light on eyes. Int J Ophthalmol. 2018 Dec 18;11(12):1999-2003. doi: 10.18240/ijo.2018.12.20. PMID: 30588436; PMCID: PMC6288536.

Lee SI, Matsumori K, Nishimura K, Nishimura Y, Ikeda Y, Eto T, Higuchi S. Melatonin suppression and sleepiness in children exposed to blue-enriched white LED lighting at night. Physiol Rep. 2018 Dec;6(24):e13942. doi: 10.14814/phy2.13942. PMID: 30556352; PMCID: PMC6295443.

Chellappa, S. L. , Steiner R., Oelhafen P., Lang D., Gotz T., Krebs J., et al. 2013. Acute exposure to evening blue‐enriched light impacts on human sleep. J. Sleep Res. 22:573–580.