Миналият път разбрахме по какво се различават нейонизиращото и йонизиращото лъчение и придобихме малко по – задълбочено разбиране за високочестотната радиация и риска, който тя носи за здравето. Днес ще направим обзор на професиите, които са най – силно изложени на двата типа електромагнитно облъчване. Ще обсъдим и това дали мерките, които се вземат за предпазване от радиационно облъчване са достатъчни.

Професии, които са изложени на повишени нива йонизираща радиация

Космонавти

Нивата на космическа радиация стават по – високи, колкото по – нависоко се намираме. Така например, космонавтите са изложени на много по – високи дози космическа радиация от останалите хора. Установено е, че годишното ниво на радиация, на което космонавтите са изложени по време на мисия може да надвиши с над 15 пъти това, на което средностатистическият човек е изложен. Това означава, че космонавтите, които изпълняват дълги мисии са сериозно застрашени от развитие на рак в следствие на радиационно облъчване по време на работа.

Екипаж на пътнически самолети

Екипажът на самолетите също е изложен на по – високи дози космическа радиация. Според едно проучване от 2006г. повишеното радиационно облъчване по време на полет повишава риска от развитие на меланома и рак на гърдата при стюардесите. Изследването представя нов поглед върху здравните рискове, свързани със спецификите на професията и е предпоставка за по – задълбочени анализи. Освен обслужващия персонал, пилотите на самолети също са под сериозна заплаха от прекомерни дози радиационно облъчване по време на работа.

Данните от сравнителен анализ на проучвания относно опасността от развитие на рак при пилоти показват, че рискът от заболяване е два пъти по – голям отколкото при другите хора. Основното притеснение е, че кумулативният ефект от пребиваването в пилотската кабина може да увеличи радиационните нива. Това се дължи на способността на стъклата  да пропускат част от UV лъчението. Според данните, само 1 час в пилотската кабина може да доведе до облъчване, равняващо се на 20 минути в солариум. Въпреки че  самолетните стъкла защитават от UVB радиация, те допускат UVA лъчите. Този ефект се засилва допълнително при наличие на сняг, лед или друга рефлектираща повърхност. Незащитеното излагане на UVA лъчение уврежда клетъчната ДНК на кожата и повишава риска от рак на кожата. В допълнение, тези лъчи могат да доведат до катаракта и други очни проблеми.

Работа с атомна енергия

Служителите, които работят в съоръжения за атомна енергия, било то за изследователски или военни цели, или производство на електроенергия ежедневно се сблъскват с йонизираща радиация. Въпреки че мерките за сигурност, оборудването и предпазните средства в такава работна среда са изключително стриктно следени, нивото на облъчване е завишено. Интересно е да отбележим, че хората, работещи с атомна енергия типично са изложени на едва 1/5 от радиационното облъчване, характерно за екипажа на пътнически самолети на презокеански полети. Според данните, шансовете от излагане на застрашаващи дози йонизиращата радиация по време на работа в атомна електроцентрала са изключително малки.

Миньори

Радонът е естествено находящ се газ с радиоактивен характер, който се формира при разпадането на уран в природата. Оттам реактивния газ попада във въздуха и се разпада. При вдишване се отлага в респираторния тракт. Всички хора са изложени на облъчване от радон в ежедневието. Някои миньори са особено застрашени от този тип радиация. Обикновено високи дози на радон се акумулират при добива на калай, желязо и уран. Още през 40-те години на миналия век в Америка е установено, че миньорите, добиващи тези природни ресурси изключително често страдат от рак на белите дробове. Според статистическата информация, концентрацията на радон в мините е с до 1,000 пъти по – ниско в наши дни. Това се постига посредством добра вентилация, засилена регулация и редовно тестване на въздуха в минните коридори.

Радиолози и радиологични технолози

Логично е да си помислим, че хората които ежедневно работят с рентгени, скенери и друго медицинско оборудване, което облъчва, са изложени на завишени дози йонизираща радиация. Истината е, че в миналото много от тези специалисти са били застрашени от развитие на различни видове рак, в това число на кръвта, на щитовидната жлеза, на кожата и на гърдата. През последните 50 – 60 години мерките за безопасност значително са се подобрили. Вече има надеждни предпазни средства, защитни стъкла и ограничителни мерки, които редуцират излагането на радиация. Въпреки това радиолозите и техниците, които извършват изследванията са изложени на около 10 пъти повече радиация отколкото всеки от нас получава от фоновото облъчване.

Сигурност по летищата

Служителите на сигурността по летищата, които отговарят за сканиране на багажа ежедневно са подложени на допълнително облъчване от оборудването, с което боравят. Към момента няма изследвания, които да асоциират този тип работа с конкретни здравни рискове, причинени от радиационно облъчване. Все пак Националният институт за здраве и безопасност на работното място на САЩ е установил, че при някои служители радиацията надхвърля законово допустимата годишна норма.

Нейонизиращо облъчване по време на работа

В настоящето няма професия, която да не е свързана с излагане на нискочестотна радиация. И все пак има професии, при които този тип облъчване може да бъде в изключително високи дози. Така например, всички служители, които ежедневно работят с големи дози електрическа енергия с голяма мощност са застрашени от негативния ефект на нейонизиращото лъчение. Професиите, при които ежедневното излагане на ЕМР може да бъде опасно високо включват:

  • Заварчици
  • Електротехници
  • Индустриални електротехници
  • Работници в предприятия с големи мощности
  • Телекомуникационни техници
  • Оператори на електрически машини
  • Хора, които работят с радари и навигационни системи и др.

Важно е да споменем, че офис служителите също са хронично изложени на ЕМР. Това се дължи на струпването на множество малки електрически устройства в едно помещение. Макар и незначителен по отделно, кумулативния ефект на всички тези източници на ЕМП може да се окаже сериозен проблем. Повече информация относно въздействието на нискочестотното облъчване върху здравето можете да откриете тук.

Мерки за безопасност по време на работа

Както вече споменахме, при професиите, за които излагането на йонизираща радиация е част от работната характеристика типично има въведени строги мерки за сигурност и контрол на радиационното облъчване. Освен това допустимите нива на излагане на високочестотно лъчение са регулирани посредством държавни закони и директиви. Така например, в българското законодателство е написано, че ефективното облъчване по време на работа на човек не може да надвишава 20 mSv в рамките на една година. Въпреки установените мерки, обаче, все още има професии, при които защитата от йонизираща радиация трябва да бъде подобрена с цел сигурност на служителите.

За разлика от йонизиращата радиация, нейонизиращото облъчване не е подложено на стриктен контрол. Въпреки това множество проучвания алармират за вредата от системното излагане на нискочестотни полета. В контекста на индустриалното излагане на нискоенергийно лъчение все още няма достатъчно изследвания. От една страна това се дължи на неясните, а често и липсващи, мерки за безопасност при нейонизиращи ЕМП в работна среда. В допълнение, критериите, които се използват за установяване на допустими стойности са базирани основно на термалния ефект на нискочестотното лъчение. Те не вземат под внимание дълбочинното влияние на този тип електромагнитни вълни върху човешкия организъм. Точно затова е изключително важно работодателите и работниците да се информират за потенциалните здравни рискове и начините за предпазване от нейонизиращата радиация по време на работа.

Най – добрият начин за предпазване от нискочестотните полета е ограничаването на излагането. В допълнение, отстоянието от източника играе ключова роля за нивото на радиация, което получавате. Колкото по – далече сте от ЕМП, толкова по – слаб е неговият ефект. В контекста на работната среда могат да бъдат предприети различни мерки за ограничаване на вредата от нейонизиращото лъчение. Това може да се постигне както чрез оптимизиране на работния процес и редуциране на продължителността на работната смяна за работници, които са изложени на изключително силни електромагнитни полета, така и чрез внедряване на предпазни материали.

Свържете се с нашия екип, за да разберете какви са възможностите за предпазване от нискочестотни ЕМП на работното място. Грижата за служителите е грижа за бизнеса!

Източници

Schmitz S, Garbe C, Tebbe B, Orfanos CE. Langwellige ultraviolette Strahlung (UVA) und Hautkrebs [Long-wave ultraviolet radiation (UVA) and skin cancer]. Hautarzt. 1994 Aug;45(8):517-25. German. doi: 10.1007/s001050050118. PMID: 7960749.

Lope V, Pérez-Gómez B, Aragonés N, López-Abente G, Gustavsson P, Floderus B, Dosemeci M, Silva A, Pollán M. Occupational exposure to ionizing radiation and electromagnetic fields in relation to the risk of thyroid cancer in Sweden. Scand J Work Environ Health. 2006 Aug;32(4):276-84. doi: 10.5271/sjweh.1011. PMID: 16932825.

Ken K. Karipidis, Geza Benke, Malcolm R. Sim, Timo Kauppinen, Graham Giles, Occupational exposure to ionizing and non-ionizing radiation and risk of glioma, Occupational Medicine, 2007. Vol. 57/7, 518–524.

Bottauscio O, Arduino A, Bavastro D, Capra D, Guarneri A, Parizia AA, Zilberti L. Exposure of Live-Line Workers to Magnetic Fields: A Dosimetric Analysis. Int J Environ Res Public Health. 2020 Apr 2;17(7):2429. doi: 10.3390/ijerph17072429. PMID: 32252473; PMCID: PMC7177450.

IGG, I., 2022. Държавен вестник. [online] Dv.parliament.bg. Available at: <https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=122885>

Buja A, Mastrangelo G, Perissinotto E, Grigoletto F, Frigo AC, Rausa G, Marin V, Canova C, Dominici F. Cancer incidence among female flight attendants: a meta-analysis of published data. J Womens Health (Larchmt). 2006 Jan-Feb;15(1):98-105. doi: 10.1089/jwh.2006.15.98. PMID: 16417424.

Sanlorenzo M, Wehner MR, Linos E, et al. The Risk of Melanoma in Airline Pilots and Cabin Crew: A Meta-analysis. JAMA Dermatol. 2015;151(1):51–58. doi:10.1001/jamadermatol.2014.1077