Навярно всички сте чували, че в мозъка постоянно протича ток, благодарение на който се осъществяват различни когнитивни функции и процеси. Във всеки даден момент  човешкият мозък вибрира на определена честота. Тя  се определя от стимули на заобикалящата ни среда и състоянието ,в което се намираме в конкретния момент.

В същото време планетата Земя също вибрира със своя собствена честота, която също може да бъде променлива. Все пак, обаче, се смята, че през повечето време земните вибрации поддържат една определена честота, която въздейства върху човешкия мозък и живота на всички биологични организми на планетата.

В началото на 50 – те години на миналия век немският физик Винфрид Отто Шуман предлага хипотезата, че в пространството между йоносферата и повърхността на земното кълбо циркулират електромагнитни вълни с постоянна честота, които могат да бъдат измерени. Доказването на тази хипотеза и измерването на вълните обуславя термина „Резонанс на Шуман“. Идеята ,че нашият „биокомпютър“ функционира на същата честота като планетата Земя не е нова. Всъщност, преди Шуман, самият Никола Тесла е твърдял ,че „цялата ни биологична система – мозъкът и самата Земя – функционират на едни и същи честоти“.

Най – важното за резонанса на Шуман

Атмосферата на земното кълбо е своеобразна защитна обвивка, която се състои от различни слоеве и създава жизнената среда на планетата. Тя предпазва всички форми на живот на Земята като неутрализира голяма част от вредните ултравиолетови лъчи и предоставя кислород. Един от слоевете на тази протективна бариера между Земята и Космоса се нарича йоносфера.

Йоносферата има най – ясно изразени свойства на височина приблизително 80 – 85 км над земната повърхност. В тази част на атмосферата слънчевата радиация и други лъчения оказват влияние върху електрически заредените частици като ги йонизира. Тези йонизирани частици са достатъчно концентрирани, за да въздействат върху разпространението на електромагнитните вълни в радиочестотната част от спектъра.

От друга страна повърхността на земното кълбо се характеризира с отрицателен електрически заряд. Пространството между тези два електрически заредени и проводими слоя е своеобразна кухина. Тази кухина Земя – йоносфера може да се сравни с резонаторната кутия на музикален инструмент, но вместо звукови вълни, в нея се предават електромагнитни вълни. Попадайки в тази слабо електро – проводяща среда,  вълните се отразяват в йоносферата и земната повърхност и обикалят Земята. Когато дадена вълна съвпадне със собствената си фаза се образува т.нар. стояща вълна.

В случай че тези вълни са равни на обиколката на земното кълбо, с всяка следваща обиколка те се наслагват една върху друга и влизат в резонанс. Един от пионерите в идеята за съществуването на свръх ниски електромагнитни вълни на Земята бил Никола Тесла. В по – късен етап на изучаване на електромагнитните свойства на атмосферата и земната повърхност, В.О. Шуман направил прецизни измервания на резонансните честоти на тези вълни.

Същност на резонанса на Шуман

През 1952 година проф. Шуман предложил хипотезата, че сферичния резонатор Земя – йоносфера се характеризира с няколко фиксирани честоти. Ученият направил редица изчисления и измервания и стигнал до извода, че основната резонансна честота в тази кухина отговаряна 7,83 Hz. Точно както камбана, този своеобразен резонатор има още няколко съпътстващи резонансни честоти. Те също се включват под общото название честоти на Шуман и се приема, че днес съществуват общо 8 от тях.

В наши дни основната хипотеза за възникването на вълните на Шуман се базира на наличието на мълнии. Известно е, че във всяка секунда на Земята има 50 – 100 мълнии, всяка от които генерира мощен енергиен заряд в целия електромагнитен спектър. Като цяло кухината Земя – йоносфера има свойството да поглъща предимно собствените си резонансни честоти. Може да се каже, че тези мълнии действат като удар, който кара Земята да звучи по определен начин.

Какво представляват мозъчните вълни

Мозъчните вълни се определят като електрически импулси, които протичат в мозъка.  Тези синхронизирани импулси се предават по невронната мрежа и осъществяват комуникацията между невроните. В зависимост от фазата на активност на мозъка, мозъчните вълни могат да бъдат бързи или бавни. Мозъчните вълни, както останалите електрически вълни, се измерват с честота в херцове (Hz). В науката се приема, че човешкият мозък се характеризира с 5 вида мозъчни вълни:

  • Делта (0,5 – 4 Hz). Това са най – бавните мозъчни вълни и имат най – голяма амплитуда. Тези вълни се наблюдават по време на дълбок сън. Тук мозъкът си почива най – качествено. Известно е, че най – дълбоките медитативни практики също могат да постигнат такова състояние на мозъка.
  • Тета (4 – 8 Hz). Мозъкът вибрира на такава честота когато е в състояние на полусън/ просъница, дълбока медитация и под хипноза.
  • Алфа (8 – 12 Hz).Обикновено попадаме в алфа диапазона когато правим любимо пасивно занимание, като гледане на филм, слушане на музика, четене и тн. В този случай мозъкът е релаксиран и не мисли за стреса и ежедневните задачи.
  • Бета (12 – 35 Hz). Бета е състоянието, в което се намираме през всеки типичен ден и обхваща по – широк честотен диапазон. В ниските стойности на диапазона сме по – отпуснати, докато в средата му сме бдителни, съсредоточени и се наблюдава повишена умствена активност. Горната част на този спектър обхваща по – сложни интелектуални и психо – емоционални стимули и състояния. Тук сме по – изобретателни и възприемчиви.
  • Гама (35 или повече Hz). Гама са най – бързите и фини мозъчни вълни, които често се характеризират с възникването на нови идеи и просветление. Тук мозъкът създава нови невронни мрежи. Капацитетът на тези вълни все още не е установен.

Какво означава всичко това за хората

Хипотезата на Шуман запалила интереса на немският лекар Херберт Кьониг, който забелязал, че основната резонансна честота на планетата съвпада с диапазона на алфа мозъчните вълни. Това запалило интереса на двамата учени и те започнали съвместно да изследват феномена по – задълбочено. Тогава възникнала и идеята, че припокриването на тези резонансни честоти не е случайно. В последствие редица изследвания подкрепили тази хипотеза.

Към този етап мненията по въпроса са в двата полюса. Една част от изследователското съсловие отрича важността на вълните на Шуман за биологичните процеси на живите организми на земното кълбо. В опозиционния лагер се поддържа хипотезата, че тези вълни влияят върху настройката на  земните биоритми и т.нар. Сърдечен ритъм на Майката Земя въздейства върху човешкото съзнание.

От друга страна съвременната наука знае, че резонансът на Шуман въздейства и върху телекомуникационните услуги. По същата логика се смята, че електромагнитното лъчение от множеството съвременни устройства също влияе върху земните честоти.

От древността до сега

В действителност древните хора са били наясно с това, че хората и животните се синхронизират с невидимите вибрации на Земята. Въпреки променливия характер на резонансните честоти, хората притежават свойството да се нагаждат според електромагнитните ритми на планетата и да функционират в синхрон с тях. Напълно логично е, че когато дадени честоти си съвпадат, те резонират една с друга и си въздействат.

Още повече, някои учени смятат, че повишената мозъчна дейност също оказва влияние върху резонансите на Шуман. Освен основната честота – 7, 83 Hz, човешкият мозък показва чувствителност и към други честоти на Шуман, съвпадащи с бета мозъчните вълни.

Още в далечното минало много култури са си изработили ритуали, които да им помогнат да се синхронизират с честотата на планетата Земя. Въпреки че тогава хората не са били наясно със самия механизъм на тези резонансни вълни, те инстинктивно са усещали важността им за човешкото съществуване. Смята се, че вълните на Шуман влияят върху синтезирането на мелатонин, а от там и върху множество биологични процеси като съня, кръвното налягане и възпроизвеждането. Сърдечният ритъм на Земята засяга циркадните ритми на всички живи организми, включително хората.

Пълният спектър на влияние на шумановите вълни тепърва предстои да бъде открит и проучен. Въпреки противоречивите мнения за неговото въздействие, учените продължават да изследват феномена и се опитват да вникнат в същността му.