От няколко години насам все повече  хора по света се самодиагностицират с т.нар. електромагнитна хиперчувствителност (ЕХЧ). Често наричано „алергия“ към интернет/ Wi – Fi/ мобилни телефони и тн., това състояние причинява редица клинични симптоми при засегнатите индивиди и влошава качеството на живота им. Въпреки нарастващия брой оплаквания, обаче, мнозинството от учените са категорични, че не съществува връзка между излагането на стандартни количества електромагнитно облъчване и появата на докладваните симптоми. Според тях проблемът е причинен по – скоро от неустановени физиологични или психо – емоционални проблеми. От друга страна за наличието на такова състояние се говори още от 50те години на миналия век и проучванията по темата не спират. Фактът остава, в съвременното общество всички сме хронично изложени на влиянието на електромагнитни полета от всевъзможни източници, а науката със сигурност няма ясна представа за обхвата и интензитета на въздействието им върху човешкия организъм!

Особености на електромагнитната хиперчувствителност (ЕХЧ)

Страдащите от ЕХЧ най – често се оплакват от общо неразположение, леко до непоносимо главоболие, дизориентация и объркване, смущения в слуха и зрението, шум в ушите, нарушения в съня, отпадналост и умора, световъртеж, кожни раздразнения. Тези симптоми обикновено се появяват с течение на времето и при супер чувствителни хора могат да бъдат индуцирани дори от малък стимул. Това сериозно влошава качество на живот, особено в съвременното общество, където всеки аспект от ежедневието ни е зависим от електричество и електронни устройства. От крушките вкъщи до мобилния телефон в джоба – ние постоянно сме под въздействието на електромагнитните полета.

Много често страдащите от ЕХЧ се справят със симптомите като значително ограничат излагането на ЕМП и вземат мерки за минимизиране на електромагнитната радиация  (ЕМР)у дома и на работното си място. В някои случаи, обаче, се налага пълна изолация от електромагнитното облъчване и тотална промяна в начина на живот. В литературата по темата съществуват множество описани случаи на хора, които буквално са се отказали от светския си живот и са се преместили да живеят в уединени гористи райони, далеч от електромагнитната радиация.

Гледната точка на науката

От перспективата на традиционната медицина, предпоставки за предизвикването на подобни оплаквания, предизвикани от въздействието на ЕМП не съществуват. Според стандартите за допустимо количество електромагнитно облъчване,  средностатистическият градски човек не е изложен на радиация над нормата. Следователно, не би следвало електромагнитните полета да предизвикват физиологичен дискомфорт и здравословни проблеми.

Разбира се, тези твърдения са подкрепени с редица проучвания по темата, които не са успели да идентифицират причинно – следствена връзка между употребата на различни битови източници на ЕМП (рутери, компютри, мобилни устройства, телевизори и тн.) и проявата на временни клинични симптоми по време на научни изследвания с хора. Според данните, не са наблюдавани значими различия в резултатите на контролните групи и на групите с ЕХЧ при прилагане на слепи тестове за излагане на електромагнитни стимули.

Като цяло, болшинството от специалистите и лекарите приемат наличието на реални клинични симптоми, но разглеждат проблема по – скоро като психо – емоционален или сугестивен (хората проявяват симптоми под въздействие на възприятието, че ЕМП са заплаха за здравето). За да се изключи наличието на реален физически проблем, включително мозъчен тумор, лекарите типично назначават редица медицински тестове. След отхвърляне на други заболявания, лечението на ЕХЧ често се състои в предписване на антидепресанти и назначаване на психотерапия. В допълнение, на пациентите се препоръчва да правят практики за самопомощ като йога, медитации и други успокояващи техники.

Голяма част от медицинското съсловие причислява ЕХЧ към т.нар. „идиопатична непоносимост към околната среда“, позната още като MCS (множествена химическа чувствителност). Това състояние също не е медицински признато и включва множество разнообразни оплаквания от общ характер. Най – често се засяга нервната система и симптомите се припокриват с ЕХЧ. Според някои учени MCS може да се индуцира от биохимични процеси в организма, наподобяващи алергичните реакции, причинени от свръх чувствителност към дадени миризми/ вещества. Но какво е тогава обяснението за ЕХЧ?

Другата гледна точка на науката

Както вече споменахме, конвенционалната медицина не признава електромагнитната хиперчувствителност за реално заболяване или синдром. Следователно, все още няма тестове и маркери за установяване на състоянието и систематизиране на симптомите. Не съществува и рамка за определяне на конкретните видове ЕМП , които причиняват неразположенията.

Може би ви е известно, че голяма част от съвременните изследвания относно въздействието на електромагнитното облъчване в ежедневието се фокусират върху дългосрочния ефект, който различните видове електромагнитна радиация могат да причинят на хората. Установено е, че продължителното и прекомерно излагане както на радиочестотна (RF радиация) и изключително нискочестотна радиация предизвикват клетъчни промени и ДНК изменения в човешкия организъм. В дългосрочен план това може да доведе до рак, както и да предизвика когнитивни и поведенчески отклонения още във вътреутробния период. Проблемът е, че проучванията върху краткосрочните и временни въздействия на ЕМП са изключително оскъдни.

Физиологични механизми на въздействие на ЕМП върху организма

Оказва се, обаче, че все пак има правдоподобно научно обяснение за механизмите, по които ЕМП могат да причинят симптомите на ЕХЧ. Според публикация от 2020 година, електромагнитните полета с изключително ниска интензивност и RF полетата предизвикват биологични промени на клетъчно ниво. Твърдението се подкрепя от голям брой други научни проучвания.

Според данните, повтарящото излагане на ЕМР води до повишена чувствителност. Смята се, че системите за детоксикация на хора с ЕХЧ са с нарушени функции, в следствие на прекомерно претоварване с оксидативен стрес. Излагането на ЕМП може да провокира изменения в калциевите сигнални каскади, свръхпроизводство на реактивни кислородни видове (ROS) и натрупване на свободни радикали. В допълнение, може да се индуцират поражения върху неврологичните и когнитивни функции и нарушения в кръвно – мозъчната бариера.

Въздействието на електромагнитните полета върху автономната нервна система биха могли да се проявят и като проблеми в сърдечносъдовата и имунната системи. Като последица от потенциалните невронни увреждания и свръхчувствителни невронни реакции, пациентите с ЕХЧ могат да страдат от неврологични, неврохормонални и невропсихиатрични проблеми след излагане на ЕМП.

Сляпо изследване върху въздействието на ЕМП върху самодиагностициран ЕХЧ пациент установява, че всъщност съществува връзка между излагането на ЕМП и проявата на споменатите симптоми. Тестът е специално разработен да предотврати неволните сензорни подсказки за подаването на електромагнитни сигнали. Оказва се, че 100 секунди след излагане на ЕМП, субектът започва да изпитва болка в темпоралната област, главоболие,  мускулни спазми, „прескачане“ на сърцето. Установява се, че симптомите се провокират от импулсното въздействие на ЕМП (пускане и спиране на сигнала), а не от присъствието на полето.  Обектът на изследването няма съзнателно възприятие за присъствието или липсата на полето, което удостоверява достоверността на резултатите.

В заключение

Въпреки че съществуват нормативни уредби за допустимите стойности на електромагнитно облъчване, голяма част от независимите специалисти в сферата спорят, че тези ограничения са разработени основно на базата на термалния ефект от ЕМП. Те не вземат под внимание биохимичните промени, които продължителното излагане на различни видове електромагнитна радиация може да окаже върху организма. Освен това параметрите за безопасност са разработени от физици и електротехници, без участието на специалисти в сферата на биологията и биохимият, които да оценят клетъчните процеси, които настъпват под въздействие на ЕМП.

Както става ясно, материята е особено важна и чувствителна и предизвиква множество дебати както в социалните, така и в научните среди. Прогресивното внедряване на ЕМП в ежедневието на хората и широкият им обхват е предпоставка за провеждане на задълбочени изследвания и анализи. Докато чакаме да разберем какъв е реалният ефект на ЕМР върху здравето ни е най – разумно да вземем адекватни мерки, за да защитим себе си и близките си от потенциални здравословни проблеми. На нашия сайт можете да намерите комплексни решения за предпазване от вредното въздействие на ЕМП.

Източници

Belpomme, D., Irigaray, P., 2020. Electrohypersensitivity as a newly identified and characterized neurologic pathological disorder: how to diagnose, treat, and prevent It. Int. J. Mol. Sci. 21, 1915.

Soffritti, M., 2010. Preface to. In: In: Giuliani, L., Soffritti, M. (Eds.), Non-thermal Effects and Mechanisms of Interaction between Electromagnetic Fields and Living Matter, vol. 5. Ramazzini institute, Bologna (IT), pp. 63–113. European Journal of Oncology

Maher, B.A., Ahmed, I.A.M., Karloukovski, V., MacLaren, D.A., Foulds, P.G., Allsop, D., Mann, D.M.A., Torres-Jardón, R., Calderon-Garciduenas, L., 2016. Magnetite pollution nanoparticles in the human brain. Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 113 (39), 10797–10801. https://doi.org/10.1073/pnas.1605941113.

McCarty, D.E., Carrubba, S., Chesson, A.L., Frilot, C., Gonzalez-Toledo, E., Marino, A.A., 2011. Electromagnetic hypersensitivity: evidence for a novel neurological syndrome. Int. J. Neurosci. 121, 670–676.

Rubin GJ, Hillert L, Nieto-Hernandez R, van Rongen E, Oftedal G. Do people with idiopathic environmental intolerance attributed to electromagnetic fields display physiological effects when exposed to electromagnetic fields? A systematic review of provocation studies. Bioelectromagnetics. 2011;32:593–609

Datta S, Nelson V, Simon S. Mobile phone use pattern and self-reported health problems among medical students. J. Evolution Med. Dent. Sci. 2016;5(21):1116-1119, DOI: 10.14260/jemds/2016/259

Schreier N, Huss A, Röösli M. The prevalence of symptoms attributed to electromagnetic field exposure: a cross-sectional representative survey in Switzerland. Soz Praventivmed. 2006;51:183-4.