През далечната 1802 година английският химик Хъмфри Дейви изобретява първата електрическа светлина, последвана от разработването на дъгова лампа с нажежаема жичка. Именно дъговата лампа на Дейви е първият комерсиален източник на електрическа светлина, използван за осветяване на обществени места. В годините след това множество изследователи от цял свят посвещават време, енергия и ресурси на разработване на технология за масова употреба на електрическа светлина. През десетилетията няколко изявени учени подобряват процеса, създавайки различни крушки. За съжаление обаче, нито едно от изобретенията не успява да изпълни параметрите за масова употреба – функционалност и достъпна цена. Така през 1879г. и 1880г. Томас Едисън патентова и успешно комерсиализира позната ни крушка с нажежаема жичка.

Изобретяването на електрическата крушка не е еднократно събитие, а продължителен процес от редица малки подобрения, в който участват много учени. Крайният продукт е революционна стъпка в комерсиалната употреба на електрическата енергия, която завинаги променя начина ни на живот. Освен че значително улеснява личния и социалния живот, изобретяването на крушката води до индустриална революция. Внедряването на електрическата светлина в ежедневието повлиява върху всички останали сфери на живота, води до измислянето и създаването на множество електроуреди, удължава работния ден, повишава работната продуктивност. Възможно ли е обаче, това забележително творение да има и негативно въздействие върху здравето?

Еволюция на крушките

Както може да се очаква, изобретяването на комерсиалната крушка с нажежаема жичка не е еволюционният връх на крушките. В десетилетията след 1880 г. следват десетки подобрения на стандартната крушка и изобретяване на електрически крушки от съвсем различен тип.

Флуоресцентна светлина

През 19-и век двама германци (Х.Гайслер и Ю.Плюкер) изобретяват т.нар. тръба на Гайслер, която по – късно става база за разработване на флуоресцентните лампи. През първото десетилетие на 20-и век американският електроинженер П.К. Хюит създава синьо – зелена светлина по технология, сходна на Гайслеровата тръба, внедрявайки устройство за регулиране на електрическия поток в тръбата, наречено баласт. Въпреки че творението му не се използва масово, то е по – енергийно ефективно от крушките с нажежаема жичка.

През 1934г. Е. Гермер създава дъгова лампа с високо напрежение, която е значително по – икономична. За разлика от лампата на Хюит, тя е покрита с флуоресцентен химикал, който абсорбира UV – лъчението и го преобразува във видима светлина. В крайна сметка, американската компания Дженерал Илектрик (GE) патентова и пуска в употреба първата флуоресцентна лампа за масова употреба. В края на 90-те години на миналия век фирмата разработва и патентова първата компактна флуоресцентна крушка. Тя представлява навита на спирала флуоресцентната тръба. В началото тези крушки били прекалено скъпи и обемни, но с годините били подобрени и в наши дни всеки може да си ги купи на достъпна цена. Днес флуоресцентните крушки, които се продават са около 75% по – енергийно ефективни от стандартните крушки с нажежаема жичка и продължителността на живота им е до 10 пъти по – голяма.

Халогенни светлини

Халогенните крушки са вид крушки с нажежаема жичка, които обаче използват халогенен газ за произвеждане на светлина. Халогенният газ увеличава живота и мощността на крушката. Историята на халогенната крушка започва още през 1882г. с използването на хлор за предотвратяване на почерняването на крушката с нажежаема жичка. Едва през 1959г., обаче, GE патентова първата халогенна лампа, която използва йод. Поради високата температура, която се развива при протичане на реакцията, която произвежда същинската светлина, този тип крушки обикновено се произвеждат от кварц. Днес, халогенните крушки намират множество приложения. Те са по – енергийно ефективни от обикновените, но генерират голямо количество топлина.

LED светлини

ЛЕД или светодиодното осветление е най – бързо развиващата се светлинна технология в съвременния свят. Първите стъпки в разработването на технологията са положени още през 1907г., когато британският изобретател Х.Д. Раунд пръв забелязва способността на силициевия карбид да излъчва светлина при свързване с ток. Десетилетия след това никой не прави никакви значими открития в сферата. Едва през 1961г. двама американци откриват и патентоват инфрачервен светодиод. През 1962г. Ник Холоняк, тогава работещ в GE, разработва първия червен диод, който излъчва видима светлина. В годините след това се разработват светодиоди с различни светлини и яркост, цената им се оптимизира и се внедряват в най – различни устройства и технологии.

Днес, ЛЕД светлините успешно заместват крушките с нажежаема жичка, неоновите и халогенни лампи. Те се използват широко в производството на екранни дисплей, калкулатори, часовници, фенерчета, DVD – та и др., както и в устройства за безжично управление. Характеризират се с много по – ниска консумация на енергия, компактен размер и бързо превключване, излъчват повече светлина за ват, в сравнение с крушките с нажежаема жичка и животът им е значително по – дълъг.

Тъмната страна на крушките

Фактът, че електрическата светлина е есенциална за съвременния живот е безспорен. Истината е, обаче, че всички крушки са източник на електромагнитна радиация (ЕМР). В миналото това може и да не е било толкова голям проблем, тъй като хората не са били изложени на множество други източници на ЕМР. Днес реалността е друга. В наши дни електромагнитното лъчение засяга всяка сфера на живота и е практически навсякъде около нас. В същото време учените от десетилетия изследват връзката между нискочестотното облъчване и здравето.

Данните от голям брой проучвания доказват, че нейонизиращата радиация има пряко въздействие върху хората и при продължително излагане може да доведе до сериозни здравословни състояния. Това означава, че всеки източник на електромагнитно лъчение, в това число и крушките, е потенциална заплаха за здравето. Разбира се, би било абсурдно да преминем отново към газово осветление или свещи. Това, което можем да направим, обаче, е да сме запознати със спецификите на различните видове крушки. По този начин ще можем да вземем информирано решение за осветлението в дома и на работното си място и така да ограничим вредната ЕМР.

Как крушките произвеждат ЕМР

На пръв поглед крушките са семпли творения, за които никой не мисли особено. Колкото и странно да ви се струва, обаче, те могат да произвеждат електромагнитни полета по различни начини:

Крушките и мръсното електричество

Мръсното електричество е нещо, за което не се говори често. Всъщност, това е електрическа енергия, която се акумулира по кабелите и електрическата верига в резултат на прекомерно напрежение в мрежата. Обикновено това се случва, когато има повредени кабели, неправилно свързване на електроуреди или при свързване на устройства, които преобразуват стандартния AC ток (променлив ток) в DC ток (ток с ниско напрежение). Това генерира импулси с различен интензитет, които смущават мрежата и водят до т.нар. примигвания. Енергийно ефективните крушки и LED светлините са сериозен източник на паразитно електричество, тъй като те не могат да оползотворят цялото количество ток, който протича през мрежата към тях. Така излишният ток се връща в мрежата и се превръща в източник на изключително нискочестотна ЕМР. Тя се свързва с различни здравословни проблеми, в това число левкемия, особено при деца.

Крушките и Wi-Fi

Освен че излъчват ЕМР сами по себе си, умните осветителни тела, които могат да се свързват към безжичната интернет мрежа създават допълнително електромагнитно поле, което постоянно ви облъчва. Редица изследвания доказват, че продължителното излагане на нискочестотна ЕМР, като тази от Wi-Fi уврежда здравето. Според проучванията, непрекъснатото облъчване от рутерите може да доведе до репродуктивни проблеми, увреждане на спермата, хормонални изменения, общо неразположение, безсъние, мозъчни тумори и много други.

Крушките и Bluetooth

Bluetooth технологиите се използват масово в наши дни. Освен за разговори и споделяне на информация, обаче, Bluetooth се използва и за комуникация между различни устройства. Именно така можете лесно да управлявате електроуредите в дома си и дори да регулирате осветлението. За съжаление, Bluetooth също е източник на нискочестотно лъчение. За разлика от другите видове, обаче, тази технология се откроява с много къса дължина на вълната и висока скорост на импулса. Установено е, че този конкретен тип облъчване причинява дълбочинно увреждане на тъканите в човешкото тяло и въздейства върху ДНК. Подробна информация за влиянието на Bluetooth върху здравето можете да прочетете тук.

Как да се предпазите

Едва ли ще ви изненадаме, като ви кажем, че е най – добре да не използвате осветителни тела с Wi-Fi и Bluetooth, особено в спалнята си. Излагането на радиочестотна радиация през нощта нарушава клетъчната регенерация, качеството на съня и води до повишени нива на оксидативен стрес. В допълнение, LED светлините са източник на синя светлина, която може да редуцира синтеза на мелатонин. Флуоресцентните крушки, от друга страна, са известни с примигването си. Те не произвеждат постоянна светлина, което дразни окото и често води до главоболие. Още повече, внедреният баласт е сериозен източник на ЕМП.

За най – голяма сигурност се препоръчва да избирате крушки с по – малко ватове. Друг добър вариант все пак са някои видове LED крушки. Избирайте такива, които нямат трансформатор и са високоефективни.

Финални думи

Вярно е, че крушките излъчват много по – малки дози ЕМР, в сравнение с други източници (телефони, рутери, таблети и тн.). Важно е да запомните, обаче, че проблемите с нискочестотното лъчение настъпват при продължително излагане и с наслагването на много полета. Това означава, че винаги е добра идея да ограничите лъчението, където е възможно. Нашият екип от геобиолози може да ви помогне да обследвате дома си и да минимизирате вредата от електромагнитната радиация!

Източници

de Vocht F. „Dirty electricity“: what, where, and should we care? J Expo Sci Environ Epidemiol. 2010 Jul;20(5):399-405. doi: 10.1038/jes.2010.8. Epub 2010 Mar 24. PMID: 20336048.

De Iuliis GN, Newey RJ, King BV, Aitken RJ. Mobile phone radiation induces reactive oxygen species production and DNA damage in human spermatozoa in vitro. PLoS One. 2009;4:e6446. doi: 10.1371/journal.pone.0006446.

Infante-Rivard C, Deadman JE. Maternal occupational exposure to extremely low frequency magnetic fields during pregnancy and childhood leukemia. Epidemiology 2003; 14: 437-41.

Divan, H., Kheifets, L., Obel, C., & Olsen, J. (2010). Cell phone use and behavioural problems in young children. Journal of Epidemiology & Community Health, 66, 524 – 529.

Johansen C. Electromagnetic fields and health effects–epidemiologic studies of cancer, diseases of the central nervous system and arrhythmia-related heart disease. Scand J Work Environ Health. 2004;30 Suppl 1:1-30. PMID: 15255560.

Burrell, L., 2021. Low EMF Lighting – My Recommendations – ElectricSense. [online] Electricsense.com. Available at: <https://www.electricsense.com/low-emf-lighting-my-recommendations/>

Youtube.com. 2021. [online] Available at: <https://www.youtube.com/watch?v=feixYuhElKw>